Футбол свят

Собствениците на най-популярните клубове по света

На повечето футболни фенове е известно, че собствениците на Манчестър Сити ръководят световна група от 13 партньорски клуба. В същото време Ред Бул притежава пет футболни отбора в Европа и Америка. Миналия месец Челси придоби мажоритарен дял във френския клуб Страсбург от Лига 1. Така лондончани станаха последният голям отбор, който се насочи към бизнеса със собственост на футболни тимове.

Чували ли сте за Pacific Media Group, King Power International, INEOS или Eagle Football Holdings? Те също така са собственост на мултинационална структура с отбори във всички краища на света.

Докато голяма част от вниманието на феновете разбираемо се съсредоточава върху трансфери, смяна на мениджъри и резултати на терена, промените в бизнес средата извън терена води до ново мислене у предприемачите.

Проблемите със собствеността на няколко клуба

По-рано тази година проучване на УЕФА показа, че повече от 180 клуба по целия свят са били част от мултинационална структура. Така например, през 2012 г. те са били по-малко от 40. Междувременно над 6500 играчи са част от отбори, свързани с такива мултинационални групи.

Това проучване накара президента на УЕФА Александър Чеферин да заяви, че правилата може да се наложи да бъдат променени, за да позволят на подобни структури да се увеличат.

„Има все по-голям интерес към собствеността на няколко клуба и не трябва просто да казваме „не“ на подобни мащабни инвестиции“, каза той през март. „Но трябва да видим какви правила ще въведем в този случай, защото те трябва да са строги.“

Миналата седмица Органът за финансов контрол на клубовете (CFCB) на УЕФА прие допускането до европейските състезания през сезон 2023/24 на шест клуба, въпреки потенциален конфликт на интереси поради модели на споделена собственост. Това са: Астън Вила, Витория Гимараеш, Брайтън, Юнион Сен-Жилоаз, Милан и Тулуза.

Ако собственикът на INEOS Джим Ратклиф спечели надпреварата и закупи Манчестър Юнайтед от семейство Глейзър, УЕФА ще трябва да вземе ново решение относно „червените дяволи“. Ръководителите на европейския футбол трябва да преценят дали английският отбор може да се състезава в континенталните турнири заедно с Ница и Лозана. А това са другите два клуба, собственост на INEOS.

По същия начин се наблюдава и всяка връзка между Юнайтед и притежавания от катарските ръководители Пари Сен Жермен. От УЕФА очакват развитието на казуса с клуба, ако шейх Джасим Бин Хамад Ал Тани стане новият собственик на „Олд Трафорд“.

От City Football Group до Red Bull

УЕФА разреши на РБ Лайпциг и РБ Залцбург да се състезават в Шампионската лига, въпреки че са притежание на една и съща група. В такъв случай евентуалната собственост на няколко клуба няма да представлява проблем за ръководните фактори в европейската централа. Все още обаче има много въпроси около идеята. Кой печели, кои са основните бизнес играчи и какви са потенциалните капани?

Основните футболни конгломерати

City Football Group (CFG) е лидер в областта с 13 отбора по целия свят: Манчестър Сити, ФК Ню Йорк Сити (САЩ), ФК Мелбърн (Австралия), ФК Йокохама (Япония), Монтевидео Сити Торк (Уругвай), Жирона (Испания), Мумбай Сити (Индия), Съчуан Джиуниу (Китай), Ломел (Белгия), Троа (Франция), Палермо (Италия), Бахия (Бразилия) и Клуб Боливар (Боливия).

Red Bull притежава РБ Лайпциг (Германия), Ню Йорк Ред Булс (САЩ), Ред Бул Брагантино (Бразилия), Ред Бул Бразил (Бразилия) и Залцбург.

New City Capital и Pacific Media Group са собственици на осем клуба – Барнсли (Англия), Тун (Швейцария), Остенде (Белгия), Нанси (Франция), Есберг (Дания), Ден Бош (Нидерландия), Кайзерслаутерн (Германия) и Тихи (Полша).

Компанията Кинг Пауър Интернешънъл, която държи Лестър Сити, контролира белгийския отбор Льовен. Американският бизнесмен Джон Текстор ръководи Eagle Football Holdings, който притежава Кристъл Палас, Олимпик Лион (Франция), Ботафого (Бразилия), Моленбек (Белгия) и ФК Флорида (САЩ).

Собственикът на Брайтън Тони Блум също е мажоритарен собственик на белгийския отбор Юнион Сен-Жилоаз. V Sports, които са притежатели на Астън Вила, имат значителен дял във Витория Гимараеш. А от Ред Бърд Кепитъл, които държат мажоритарните акции в Милан, притежават също и френския Тулуза.

Собствениците на Челси, Тод Бойли и Clearlake Capital, дадоха да се разбере, че искат да станат основни играчи и в света на собствеността на няколко клуба.

Каква е привилегията да притежаваш повече от един клуб

Няма лесно обяснение за този феномен. Някои клубове искат да се позиционират на различни пазари (Европа, Южна Америка, Азия), за да имат по-лесен достъп до нововъзникващи таланти, докато други се опитват да намалят евентуалния финансов риск, като притежават няколко отбора.

Групата CFG обаче държи редица клубове, чиито футболисти се стремят към трансфер в един основен отбор. Именно в това са фокусирани ръководителите на мултинационалната структура. Всеки играч, който подпише за един от техните 13 отбора, в крайна сметка ще се стреми да бъде трансфериран в Манчестър Сити. Но може и да прекара няколко сезона, преминавайки от един партньорски тим в друг.

„Сега има малко под 300 клуба, участващи в почти 200 мултинационални групи. Така че имаме наистина невероятен растеж в това отношение“, каза Шив Джангиани, ръководител в Sportsology.

„Има два основни фактора за собствениците на такива групи, тъй като инвестицията във футболен клуб е свързана с известен риск. Ако един тим се представи лошо в един сезон, може да изпадне. Но ако разпределите инвестицията в множество клубове, това може да диверсифицира портфолиото и минимализира риска до определена степен.“

„Мисля, че има доста бизнес играчи в това пространство, които имат една обща цел, свързана със закупуване на отбори в различни области. Те предлагат достъп до таланти от цял свят.“

Може да се каже, че има ръст в закупуването на няколко клуба, откакто FIFA забрани практиката на трети страни да притежават играчите. Това се случваше, когато агент или група, а не даден отбор, имаха икономически права върху даден футболист, както бе преди април 2015 г.“

Собствеността на трета страна беше практика, широко разпространена в Южна Америка. При нея, агенция или група притежаваше правата върху таксите за трансфер на играч, обозначени като „икономически права“, като ги заемаше на клубове срещу определена цена. Тогава даден агент или агенцията контролираха трансферните движения на футболиста вместо отбора, за който се състезава.

През 2007 г. Манчестър Юнайтед подписа с Карлос Тевес за 2 години, сключвайки договор с неговата агенция Media Sports Investments. Когато аржентинският национал се премести в Манчестър Сити, CFG трябваше да купи неговите права от MSI.

„След като собствеността на трета страна беше някакси забранена от ФИФА, единственият начин да имате някаква роля при продажбата или покупката на даден играч, всъщност е като притежавате футболен клуб“, каза Джангиани.

Белгийските отбори са част от мултинационалните структури

В края на миналия сезон доклади в Белгия показаха, че собствениците на отбора от Чемпиъншип Бърнли се стремят да придобият дял в белгийския тим Кортрийк. Притежател на клуба от местната Pro League е Винсент Тан. Той е собственик и на друг отбор, който е от Чемпиъншип – Кардиф Сити.

Съобщава се също, че Нюкасъл преговаря с New City Capital и Pacific Media Group за закупуването на Остенде, който изпадна миналия сезон и беше заменен в горната дивизия от Моленбек. Всъщност последният е част от Eagle Football Holdings Group.

В края на миналия сезон осем от 18-те отбора в белгийската Jupiler Pro League имаха задгранични собственици. Четири бяха част от мултинационални групи, свързани с английски клубове, докато останалите четири бяха собственост на конгломерати от Катар, Япония, Турция и Съединените щати. Така че защо белгийските клубове са толкова привлекателна придобивка за английските отбори в частност?

„Изискванията за получаване на разрешително за работа, за да могат футболистите да играят в Белгия, са сред най-приемливите в цяла Европа, така че играчи, които не биха получили разрешение в Англия, могат да го направят тук“, каза Джангиани. „Това е доста примамлив пазар за американски или британски собственици поради близостта, но също така и заради качеството на белгийските играчи през последните години. Не трябва да се забравя и за стила на игра в Белгия, който е сходен с този на Острова.“

„Франция е най-големият износител на таланти в Европа и е на второ място в света след Бразилия. Погледнете възможностите на белгийските играчи в сравнение с френски футболисти, имайки предвид относителния размер на страните. Все пак разходите за управление на клуб в Белгия са много по-ниски от тези във Франция. Освен това има и доста по-малко ограничителни разпоредби.“

Челси купи френски клуб

Боели и Клиърлейк имат за цел да притежават клуб извън Висшата лига. Тя не е свързана само с намерението играчи да бъдат трансферирани в Англия.

Челси има процъфтяваща академия, но пътят към първия отбор е блокиран от много скъпоструващи звезди. Така че новопридобитият Страсбург дава възможност на клуба да изпрати своите таланти във Франция, за да трупат опит в Лига 1.

Това също така дава на Челси опора в Европа, където има доста от перспективни играчи от различни страни. Талантите на континента могат да бъдат привлечени към отбора от „Стамфорд Бридж“. Ако предложите на един от най-добрите млади футболисти на Франция договор със Страсбург, можете също да му предложите и по-нататъшно развитие в Челси, ако продължи да се представя на ниво в Лига 1.

Английският тим е твърде голям за мениджъра Маурисио Почетино, който няма да има време да осигури участие на всички свои играчи. Дори опитните асове на Челси могат да бъдат изпратени в Страсбург, за да поддържат форма, докато не са с екипа на Челси.

CFG и Ман Сити

CFG контролира 13 клуба и техният брой се очаква да се увеличи още повече. Но групата, собственост на правителството в Абу Даби, създаде модел, който дава възможности на добра кариера за перспективните футболисти. Дори не става дума само за отбора на Пеп Гуардиола и неговия европейски шампион Манчестър Сити.

„Не сме виждали твърде много случаи на играчи, идващи от клубове, притежавани от CFG, в Манчестър Сити“, каза Джангиани. „Но те успяха да направят добра възвръщаемост от футболисти, които дойдоха в техните клубове и се преместиха след това в други отбори на пазара. Това е наистина значителна възвръщаемост.“

„Търговията с играчи се превърна в много стабилен поток от приходи за клубове, които са в състояние да я управляват добре. Въпросът е как да направите това? И аз мисля, че CFG определено са експерти в това пространство.“

Недостатъци на мултинационалните структури

Клубовете могат да изпадат в по-долни дивизии и дори от CFG го разбраха преди няколко сезона. Техният подопечен испански отбор Жирона трябваше да играе в по-долната лига през 2019 г. Изпадането означава намалени приходи, играчи, които искат да напуснат или трябва да бъдат трансферирани поради големите разходи.

Освен това съществува и възможност привържениците да протестират поради мнението им, че техният клуб е там само за да обслужва друг отбор от мултинационалната структура. Семейство Поцо трябваше да се справя с подобни обвинения от феновете на Уотфорд и Удинезе през последните години.

Това го разбраха и собствениците на Манчестър Сити откриха, когато се опитаха и не успяха да поемат собствеността върху холандския клуб НАК Бреда през 2022-а. Впрочем феновете са враждебни към плановете за придобиване, това може да доведе до напрежение и дори неуспех при подготовка на сделката.

Основното безпокойство за собствениците на клубове от водещите първенства е рискът един отбор да бъде изключен от Шампионската лига. Това може да стане поради връзки с друг тим в турнира. Подобна възможност не е за пренебрегване, като европейската централа има разпоредби в своя устав, според които клубовете могат да бъдат елиминирани поради наличието на един и същ собственик.

От УЕФА предлагат преразглеждане на правилата за собственост

Все още е много малко вероятно УЕФА или някоя от големите национални лиги да позволят клубове в едни и същи турнир да бъдат собственост на един човек или група. Естествено, че възниква опасността от манипулиране на изхода на определени мачове.

Въпреки това ситуацията с РБ Лайпциг и австрийският РБ Залцбург, който е известен като ФК Залцбург в турнирите на УЕФА, е прецедент, тъй като европейската централа разреши и на двата клуба да участват в континенталните надпревари. Обяснението бе, че макар да са собственост на една и съща компания, те са контролирани от различни управленски структури.

Ако Юнайтед бъде продаден, това ще бъде проблем за УЕФА, защото би могъл да възникне конфликт на интереси или с групата INEOS на Ратклиф, или с шейх Джасим. Въпреки това може да се докаже разделение на управлението в свързаните отбори. В този случай ще се стигне до прецедент. Подобен вариант би увеличил бройката на клубовете с модели на споделена собственост.

В крайна сметка два отбора не могат да се изправят един срещу друг в едно и също състезание, ако са контролирани от една и също група или лице. И тук „контрол“ е ключовата дума, а не притежанието.

Вашият коментар