Джокович говори за отношенията му с Надал и Федерер

Сърбинът говори открито за другите двама велики тенисисти

На 25 май Ролан Гарос стана свидетел на запомняща се картина. Рафаел Надал, легенда на тениса и безспорен крал на клей корта, получи голямо признание. Около него, в знак на уважението, което е спечелил през две десетилетия състезателна кариера, бяха тримата му най-големи съперници: Роджър Федерер, Новак Джокович и Анди Мъри. Това беше момент, изпълнен със символика и емоция.

Четиримата главни герои на една от най-блестящите глави в историята на тениса споделиха този паметен момент заедно. Сцена, която ясно демонстрира сърдечността и взаимното уважение, които са култивирали през годините, въпреки факта, че само Джокович все още е активен на професионалния терен.

Но не винаги е било така. Съперничеството, което е определило кариерите им, е генерирало и напрежение, особено в ранните години, когато битката за трона на мъжкия тенис е била ожесточена. Новак Джокович наскоро призна това в откровено интервю за немското издание на 20 Minuten.

„Никога не съм бил толкова обичан, колкото Федерер и Надал, защото не трябваше да съм там. Бях малкият, третият, който идва и казва: „Ще бъда номер едно.“ Много хора не харесваха това“, обясни сърбинът, разкривайки трудния път, който е извървял, за да си спечели мястото сред великите.

Въпреки това интензивно съперничество, Джокович ясно заяви, че отношението му към опонентите му винаги е белязано от уважение: „Само защото някой е най-големият ми съперник, не означава, че му желая зло, мразя го или искам да направя нещо на корта, за да го победя. Борим се за победа и най-добрият играч печели.“

В особено интимен момент по време на интервюто 24-кратният шампион от Големия шлем разкри с кого е имал по-добри отношения през годините: „Винаги съм уважавал и двамата. Никога не съм казал нито една лоша дума за тях и никога няма да кажа. Възхищавах им се и все още е така. Но винаги съм се разбирал най-добре с Надал.“

Думите на Джокович, съчетани с трогателната почит в Париж, подчертават наследството на едно неповторимо поколение. Златна ера, която не само предефинира границите на тениса, но и оставя послание, че дори в най-тежката конкуренция, уважението, възхищението и приятелството могат да процъфтяват.

Източник: La Razón