Ходенето намалява смъртността с 20%

След 7000 крачки, всеки допълнителни хиляда намалява риска от смърт с почти 20%. Един от ключовете е интензивността. Авторите на изследването препоръчват постоянно темпо от приблизително 80 стъпки в минута.

Приблизително 1,28 милиарда души по света живеят с високо кръвно налягане, което увеличава риска от сърдечни заболявания (49%), инсулт (62%) и сърдечна недостатъчност (77-89%). Още не е ясно определено доколко хората с високо кръвно налягане трябва да увеличат физическата си активност, за да намалят риска от сериозно нежелано сърдечно-съдови проблеми. Анализ на повече от 36 000 души с високо кръвно налягане показва, че ходенето повече, дори под препоръчителната дневна цел от 10 000 крачки и по-бързото ходене е свързано със значително намаляване на риска от сериозни сърдечни и кръвоносни съдови проблеми.

Проучването, публикувано в European Journal of Preventive Cardiology, разкри, че в сравнение с дневния брой стъпки от 2300, всеки допълнителни 1000 стъпки са свързани с 17% намаление на риска от развитие на сърдечни проблеми. Допълнителните стъпки над 10 000 са свързани с по-нисък риск от инсулт. „Това проучване е едно от първите, което разкрива връзката между дневния брой стъпки и сериозните проблеми със сърцето и кръвоносните съдове“, каза Емануел Стаматакис, ръководител на проучването.

„Накратко, открихме, че ако живеете с хипертония, колкото повече ходите, толкова повече намалявате риска от бъдещи сериозни сърдечно-съдови проблеми. Нашите открития подкрепят идеята, че всяко ниво на физическа активност е полезно, дори под широко препоръчителната дневна цел от 10 000 стъпки.“

Проучването анализира данни от 32 192 души, участвали в проучване на UK Biobank. Те са били диагностицирани с високо кръвно налягане и са се съгласили да носят акселерометър, носен на китката им, в продължение на седем последователни дни, за да измерват изминатото разстояние и скоростта си. Данните от акселерометъра са събрани между 2013 и 2015 г. Средната възраст е била 64 години, а участниците са били проследявани в продължение на близо осем години, което е предоставило на екипа на Стаматакис данни за 283 001 човешки-години. През това време е имало 1935 случая на сърдечни проблеми или инсулти.

В допълнение към 17% намаление на общия риск за всеки 1000 допълнителни стъпки на ден, изследователите са наблюдавали 22% намаление на сърдечната недостатъчност, 9% намаление на риска от инфаркт и 24% намаление на риска от инсулт. Средната интензивност на най-бързите 30 минути ходене на ден е била 80 стъпки в минута, което е било свързано с 30% намаление на риска от големи нежелани сърдечно-съдови събития, като инсулти.

Малко по-бързото ходене не води до значителна промяна. Не са наблюдавани доказателства за вреда при хора, чиито 30 минути най-бързо ходене или бягане надвишават 130 стъпки в минута.

Авторите са открили подобни резултати при анализ на 37 350 души без високо кръвно налягане. Всяко увеличение с 1000 стъпки на дневния брой стъпки е довело до средно по-нисък риск от инсулт, сърдечна недостатъчност, миокарден инфаркт и мозъчносъдови инциденти съответно с 20,2%, 23,2%, 17,9% и 24,6%.

„Нашите открития предлагат на пациентите достъпни и измерими цели за здравето на сърцето, дори под 10 000 крачки на ден“, заключава Стаматакис. „Здравните специалисти трябва да насърчават физическата активност като стандартна грижа, особено при пациенти с високо кръвно налягане. Нашите резултати могат да послужат като основа за нови, персонализирани препоръки за обществено здраве за тези пациенти.

Бъдещите препоръки за хора с високо кръвно налягане биха могли да обмислят насърчаването на по-висока интензивност на ходене.“ Силните страни на проучването включват големия брой пациенти и използването на акселерометри за получаване на подробна информация за броя на стъпките и скоростта, но има и ограничения. Например, физическата активност е била измервана само когато хората са се присъединили за първи път към проучването и не е включвала последващи промени в поведението.

Изследователите отбелязват, че техните открития могат да демонстрират само връзка между продължителното и по-бързо ходене, а не че то причинява тези подобрени резултати.

Източник: La Razón