Климатичният праг може да бъде преминат през 2028

Метеорологичната система е една от най-сложните за изучаване поради многобройните променливи и различните дисциплини, които я засягат, от геологията и атмосферата до селското стопанство, риболова и промишлеността. Следователно, всяко ново откритие не поставя под въпрос предишното, то го прави по-прецизно, просто защото е жива и постоянно развиваща се система.

Последното откритие, направено от международен екип от учени и публикувано в Nature, изпреварва много научни прогнози. Според авторите, начело с Пиърс Форстър, рекордните емисии на парникови газове биха могли да изчерпят въглеродния бюджет на Земята само за три години, обричайки планетата да надхвърли символичния праг от 1,5 градуса затопляне. Глобалното затопляне от 2°C се счита за значителен праг. Затоплянето над него значително увеличава вероятността от опустошителен и необратим климатичен срив, включително екстремни горещи вълни, суши и топене на ледените покривки на Гренландия и Западна Антарктика. Съгласно Парижкото споразумение от 2015 г. близо 200 държави се ангажираха да ограничат покачването на глобалната температура до идеално ниво от 1,5°C и, безопасно, доста под 2°C.

Според екипа на Форстър (повече от 60 от водещите световни климатолози) тази цел бързо се изплъзва, защото остават само 143 милиарда тона въглероден диоксид, преди вероятно да надхвърлим целта на Парижкото споразумение, а човечеството вече отделя повече от 46 милиарда тона всяка година. „Прозорецът за задържане в рамките на 1,5°C се затваря бързо“, обяснява Йори Рогелй, съавтор на изследването. „Глобалното затопляне вече засяга живота на милиарди хора по света. Всяко малко увеличение на затоплянето е от значение, което води до по-чести и интензивни екстремни метеорологични явления.“ Предупрежденията, че Земята надвишава границата от 1,5°C и тежките последици, които биха произтекли от подобен провал, не са нови. През 2020 г. Междуправителственият панел на ООН по изменение на климата (IPCC) изчисли, че оставащият климатичен бюджет на Земята е около 550 милиарда тона.

Въпреки това, като се има предвид, че емисиите са достигнали исторически върхове оттогава и следващият доклад на IPCC няма да бъде публикуван до 2029 г., учените, стоящи зад новото годишно проучване, искаха да запълнят тази празнина. За да направят това, те проведоха анализ на 10 показателя за изменението на климата, включително нетните емисии на парникови газове, енергийния дисбаланс на Земята, промените в температурата на повърхността, покачването на морското равнище, екстремните глобални температури и оставащия бюджет.

Резултатите показаха, че затоплянето се случва със скорост от приблизително 0,27°C на десетилетие, а глобалните температури са приблизително с 1,24°C над средните стойности от прединдустриалния период. Това причинява допълнително натрупване на топлина с двойно по-висока скорост от наблюдаваната през 70-те и 80-те години на миналия век, а Земята задържа топлина с 25% по-бързо през това десетилетие. Около 90% от тази излишна топлина се задържа в океаните, нарушавайки морските екосистеми, топейки леда и причинявайки покачване на морското равнище с двойно по-висока скорост от 90-те години на миналия век.

„От 1900 г. насам средното морско равнище в световен мащаб се е повишило с около 228 мм. Това на пръв поглед малко количество оказва огромно въздействие върху ниско разположените крайбрежни райони, влошава щормовите вълни и причинява засилена крайбрежна ерозия, представлявайки заплаха за хората и крайбрежните екосистеми“, добавя Ейме Сланген, климатолог в Кралския нидерландски институт за морски изследвания NIOZ. „Тревожното е, че знаем, че покачването на морското равнище, в отговор на изменението на климата е сравнително бавно, което означава, че вече сме прогнозирали по-нататъшно увеличение през следващите години и десетилетия.“

Последиците от това затопляне вероятно ще имат сериозно въздействие върху човечеството. Неотдавнашно проучване показва, че производството на ключови култури като царевица и пшеница в Съединените щати, Китай и Русия може да намалее с до 40% преди края на века. Друго проучване показва, че вече е в ход безпрецедентно глобално увеличение на тежестта на сушата, като 30% от земната повърхност изпитва умерена до екстремна суша до 2022 г. Докладът подчертава, че глобалните емисии на парникови газове вероятно ще достигнат пик през това десетилетие, преди да намалеят. Но за да се случи това, трябва бързо да възприемем вятърната, слънчевата и други чисти енергийни източници, като същевременно драстично намалим въглеродните емисии. „Емисиите през следващото десетилетие ще определят колко бързо ще бъде постигнато глобалното затопляне от 1,5°C“, заключава Рогелй. „Те трябва да бъдат намалени бързо, за да се постигнат климатичните цели на Парижкото споразумение.“

Източник: La Razón