„Thrilla in Manila“, битката на века става на 50 години

На 1 октомври 1975 г. светът става свидетел на един от най-емблематичните боксови двубои в историята. Третата и последна среща между Мохамед Али и Джо Фрейзър. Наречен от самия Али „Thrilla in Manila“, мачът остава в историята не само с нечовешката си интензивност, но и с драмата, издръжливостта и символизма, които носи. Петдесет години по-късно този двубой все още се смята за един от най-великите в спорта.

Контекстът на голямото съперничество

Съперничеството между Али и Фрейзър е сред най-ярките в историята на бокса. Първият им сблъсък през 1971 г., известен като „Битката на века“ в „Медисън Скуеър Гардън“, завършва с победа за Фрейзър и нанася първото поражение на Али. Реваншът през 1974 г. връща самочувствието на Али, който печели по точки. Това прави резултата равен – 1:1. Всичко трябва да се реши в третия мач, който ще определи кой е истинският крал на тежка категория.

Междувременно Али вече е световен шампион, след като побеждава Джордж Форман в Киншаса в легендарната „Rumble in the Jungle“. Сблъсъкът с Фрейзър във Филипините обещава не само спортен спектакъл, но и кулминация на лична вражда, тъй като двамата боксьори не крият взаимната си омраза.

Жегата на Манила

Мачът се провежда в „Аранета Колизеум“ в Кесон Сити, близо до Манила. Температурата в залата достига над 38 градуса, а влажността е непоносима. Условията се оказват почти толкова жестоки, колкото и самият двубой.

Още от първите рундове Али поема инициативата, използвайки бързината и точността на ударите си. Но Фрейзър, известен със своя непреклонен стил и страховития ляв кроше, постепенно започва да притиска шампиона. В средните рундове битката се превръща в истинска война – двама титани, които разменят удари в изтощителна жега, без никой да се предава.

Кулминацията

След 10-ия рунд Али признава пред секундантите си, че това е най-близкото до смъртта, което е усещал на ринга. Фрейзър пък, със силно подути очи, продължава да атакува безмилостно. Всеки рунд е кървав и безкомпромисен спектакъл.

В 14-ия рунд Али поема контрол и започва да нанася жестоки удари. Лицето на Фрейзър вече е обезобразено, очите му почти затворени. Тогава треньорът му Еди Фъч взема съдбовното решение – хвърля кърпата и отказва боксьора си от последния, 15-и рунд. Така Али печели с технически нокаут. По-късно самият той признава: „Бях готов да се откажа. Ако Фрейзър бе излязъл за последния рунд, аз нямаше да мога.“

Наследството

„Thrilla in Manila“ не е просто боксов мач, той е метафора за човешката издръжливост и силата на волята. Двамата бойци излизат от ринга като герои, въпреки враждата си. Техният двубой остава в историята като най-бруталната, но и най-възвишена демонстрация на спортен дух.

Днес, 50 години по-късно, „Thrilla in Manila“ продължава да бъде символ на златната ера на бокса. Али се утвърждава като легенда и икона не само в спорта, но и в обществения живот. Фрейзър остава в съзнанието на феновете като човекът, който не се уплаши и никога не се предаде.

Годишнината от този исторически сблъсък ни напомня защо спортът има силата да вдъхновява поколения. „Thrilla in Manila“ е не просто боксов мач, това е епос за мъжество, болка и триумф, който ще остане завинаги в съзнанието на спортния свят.