Падението на Хамилтън
Седемкратният световен шампион преживява най-лошия си момент във Формула 1, във Ферари. Англичанинът иска да бъде по-ангажиран в отбора, но се сблъсква със „семействата“ на Скудерията.
Ферари е мечтата на всички, които някога е искал да бъдат пилот от Формула 1. Това е отборът с най-много победи (248) и титли (16), към които трябва да се добави и магията, предавана от червените му спортни автомобили. Фен базата на отбора по целия свят е огромно и почти всеки фен на Формула 1 симпатизира на Ферари. Поради тази причина Скудерията има икономическо предимство, на което други структури не се радват, дори и в момента да имат по-добри резултати.
Но мечтата понякога може да се превърне в кошмар, защото това не е типичният състезателен отбор. Натискът и политиката, на отбора са държавен въпрос в Италия, защото държавата представлява индустрията на страната на най-високо ниво.
Люис Хамилтън, който нямаше какво повече да спечели в Мерцедес, искаше да сбъдне детската си мечта, освен заплатата от 100 000 евро на ден, няколко месеца след като се присъедини към отбора, той е на прага на личен колапс.
Колата не работи, отборът прави грешки и не са печелили титла от 2008 г. Англичанинът не се вписва в италианската философия. Миналия уикенд в Унгария седемкратният световен шампион беше елиминиран във втората квалификация и на пресконференцията изглеждаше обезсърчен: „Аз съм безполезен, напълно безполезен. Разбирам, че Ферари трябва да търси друг пилот“, каза той в интервюто си за Sky Sports.
„Отборът няма никакви проблеми, вече видяха, че колата е на полпозишън. Така че, вероятно, това, от което Ферари се нуждае, е смяна на пилота. Карах ужасно, но е такова, каквото е“, заяви той с тон на гласа и сериозност, невиждани досега от английския пилот. На следващия ден, в състезанието, той завърши дванадесети и се чувстваше ужасно. Това не е първият път, когато пилот коментира и намеква за психическото си състояние. Ферари го вижда като начин да покаже слабост към врага, но Хамилтън е затънал в дълбока криза, от която не вижда изход. Тази ситуация не е нищо ново в Маранело. Пилоти от калибъра на Прост, Шумахер, Алонсо и Фетел страдаха от същата „болест“. В случая с германеца той спечели пет шампионски титли. Той се присъединява към отбора през 1996 г. и печели първата си титла едва през 2000 г. След това те печелят всичките титли подред, но тази ера не се повтаря и няма признаци, че някога ще се случи.
Процесът на изграждане на успех във Формула 1 е много сложен. Макларън в момента триумфира (спечелиха титлата при конструкторите миналата година), но е важно да се помни, че не са печелили с Луис Хамилтън като пилот от 2008 г. Слуховете за кризата на Хамилтън се разпространяват бързо и дори има спекулации за евентуално напускане в края на сезона, въпреки че това е много малко вероятно. Англичанинът иска да бъде по-ангажиран в организацията на отбора.
Фред Васьор, настоящият шеф на отбора, изглежда няма железния юмрук, който някога е имал Жан Тод, един от архитектите на златния век на Ферари. За 20 години Ред Бул, начело с Кристиан Хорнер, спечели осем титли, докато Ферари премина през повече от пет, без да постигне нищо. Това е разликата между стабилността и липсата на търпение, която често съществува в Скудерията, където напрежението е непоносимо и те изискват незабавни резултати.
Източник: La Razón