Джузепе Бергоми игра на четири Мондиала

Бившият защитник на Интер Бергоми игра за Италия на Световните първенства през 1982, 1986, 1990 и 1998 г. Но бранителят не се появи в нито една квалификация през този период. На 18 години дебютира за националния тим, влизайки като резерва на Мондиал 1982. На Световното първенство в Мексико през 86-ата бе вече титуляр. Бергоми игра и на домашния Мондиал през 1990 г., когато „адзурите“ преживяха един от най-големите си кошмари.

Във Франция Бергоми бе отново част от националния тим на своята страна. Неговата повиквателна за Мондиал 1998 разбуни духовете в Италия, заради възрастта му. На последното си Световно първенство Бергоми бе на 34 години.

Без съмнение Джузепе Бергоми е един от великите италиански футболисти за всички времена. През годините, когато игра на Апенините, смяната на клуба се считаше за предателство. Но не само това е причината Бергоми да изкара цялата своя кариера в любимия Интер.

Легендарният защитник е втори във вечното класиране за най-много официални мачове с фланелката на „нерадзурите. По време на своята кариера Бергоми е участвал в цели 757 срещи на Интер. По този показател защитникът е задминат във вечната класация от друга легенда на клуба – Хавиер Санети. Аржентинецът е изиграл впечатляващия брой от 858 мача със „синьо-черната“ фланелка.

Бергоми участва с Италия на четири Мондиала. През 80-те и 90-те с „адзурите“ той изиграва 81 мача. Първото Световно първенство за него бе в Испания през 1982 г., а последното му във Франция. Най-любопитното е, че италианският футболист никога не е играл квалификационен мач за някое от тези първенства.

За отбелязване е фактът, че през 1982 г. Бергоми става шампион със своя национален отбор в Испания. На следващия Мондиал „адзурите“ се класират директно, заради титлата си от предишния Мондиал. А през 1990 г. отново не трябва да минават ситото на квалификациите, тъй като са домакини. Едва за Мондиала във Франция през 1998 г. Италия играе в групите, определящи финалистите на Световното първенство.

Преди шампионата в Мексико Бергоми е отстранен от националния отбор, за да бъде извикан „на пожар“ в последния момент. Той е успешен и със своя клубен отбор. С Интер печели първенството на Ботуша през 1989 г., добавяйки и Суперкупа на Италия през същия сезон.

Защитникът има на сметката си и цели 3 трофея от европейския турнир на УЕФА. В самото начало на своята кариера той грабва и Купата на Италия с Интер. Това става през 1982 г. Като интересен факт може да добави, че два от трите европейски финала, спечелени от „нерадзурите“ с него през 90-те, се играят в Рим и Милано.

Италианецът бе част от един от „последните мохикани“ във футбола. Негови съотборници и съперници на терена бяха не по-малко популярните Валтер Зенга, Лотар Матхаус, Андреас Бреме, Юрген Клинсман, Денис Бергкамп, Рубен Соса и Иван Заморано. Бергоми се отказа от футбола през 1999 г., когато бе на 36. Но на Мондиала във Франция отново е сред националите на Италия.

Дълго време защитникът имаше най-много мачове за своя Интер. Но през 2011 г. непримиримият Хавиер Санети успя да надмине своя предшественик в Милано. За „нерадзурите“ Бергоми е отбелязал 29 попадения. А за италианския национален отбор е вкарал 6 гола.