Предизвикателството на Еди Меркс към Тадей Погачар

„Канибалът“, смятан за най-великия колоездач на всички времена, отправя „хубаво предизвикателство“ към словенеца, настоящият лидер в световния пелотон.

Най-великият колоездач на всички времена, Еди Меркс, навършва 80 години. Верен на формата си, „Канибалът“ продължава да говори за колоездене. Защото той продължава да живее и да мисли за колоездене. До степен да отправи предизвикателство към настоящия доминант на пелотона: Тадей Погачар. Все още има дълъг път, преди словенецът, несъмнено вече сред най-добрите в историята на спорта, да може да изравни рекорда, постигнат от Меркс през 60-те и 70-те години на миналия век.

Легендарният бивш белгийски колоездач отправи предизвикателство към младите: да счупят рекорда му за един час. Той го предложи на Тадей, но и на сънародника си Ремко Евенепул: „Рекордът за един час беше цел. Кариерата ми щеше да е непълна без него. В края на 1972 г. не се чувствах добре, бях уморен, но след няколко седмици подготовка в Италия успях да се възстановя. Прекосихме Атлантика и опитахме отново в Мексико. Мина добре, но страдах много. Меркс постави рекорда си от 49,431 километра. Разбира се, това не дойде без цена: „Прекарах седмица, в която едва можех да ходя.“

Въпреки това, екипировката вече е много по-добра, а колоездачите са много по-добре обучени, така че Меркс вярва, че това би било голямо предизвикателство: „Погачар е най-добрият, най-завършеният. А Ремко има превъзходна аеродинамика. Би било чудесно, ако се осмелят да поемат това предизвикателство“, заключава той.

Относно това, което може да се случи в следващия Тур, „Канибалът“ е ясен: „Погачар е човекът, когото трябва да победим. Надявам се Вингегорд да е малко по-добър, а Евенепул да е по-свеж, защото не се е състезавал много. Но това, което Тадей направи през пролетта, беше невероятно. Ще бъде трудно да се справим с него във високите планини.“ Меркс смята словенеца, за великия доминатор на колоезденето на сегашното поколение: „Той наистина се опитва да печели, той се стреми към победата и това е красиво. Понякога ми напомня какво се опитвах да постигна. Колоезденето се променя. Състезанията и победата се правят по различен начин. Тази стратегическа визия илюстрира еволюцията на спорта“, заключава Меркс, който не знае дали би бил колоездач днес, тъй като тренировките и тренировъчните лагери биха били твърде голяма тежест за него.

Източник: La Razón