Тадей Погачар спечели състезанието Лиеж-Бастон-Лиеж
Това е третата му победа в „Декана“ и седмата му за този сезон.
Бернар Ино твърди, че Погачар се нарежда до един от най-добрите в историята на колоезденето, а успехите на словенеца потвърждават това. Представянето на балканския колоездач в 111-ото издание на Лиеж-Бастон-Лиеж, в „Декана“, беше триумф на победата. Погачар спечели четвъртия монумент за сезона и на финалната линия посочи към небето, за да предложи победата на бащата на наскоро починалия си партньор. Това беше третата му победа в Лиеж, две зад Меркс и една зад Валверде и Морено Аржентин. Седмата му победа за сезона и 95-ата в списъкът с постижения на 26-годишният колоездач.
На Погачар му отне малко повече от шест часа (6:00:09), за да измине 252-те километра. След него с 1:03 минути изостанаха италианецът Джулио Чиконе (Lidl Trek) и ирландецът Бен Хийли (EF Education). От Ремко Евенепул не видяхме нищо грандиозно, защото, както самият белгиец каза, „не беше способен на чудеса“.
Световният шампион атакува в Ла Редут (1,6 километра с 8,8 процента и 15-километров наклон), на 34,7 километра от финала. „Карах много бързо, преди да атакувам в Ла Редут. Видях някои отбори с малко колоездачи. Исках да тествам краката си и тогава реших дали да продължа или не. Успях да се задържа до края“, нищо ново за най-добрия колоездач в света.
„Фантастично е да мога да завърша първата част от сезона по този начин. Досега всичко беше перфектно. Да, щастлив съм и също така съм щастлив, да се завърна у дома“, коментира той.
Той спечели Страде Бианш, Фландрия, Флеч и Лиеж. И завърши втори в Париж-Рубе и Амстел. Последният победител в Тур дьо Франс, спечелил „Дикан“, беше Анди Шлек, преди 16 години. След това се появи Контадор през 2010 г. и люксембургецът взе Тура. Преди това последният крал на този уникален дубъл беше Бернар Ино.
„Тадей ми напомня за старата колоездачни война между Меркс и мен. Това е мечта за всеки, който обича колоезденето. Мечта е да видиш колоездачи, които атакуват, без да задават твърде много въпроси, които наблюдават съперниците си и след това, изведнъж, се изстрелва“, отбелязва френската легенда.
Източник: La Razón