Изненадите на Световните първенства
Не само световните суперзвезди и големи фаворити печелят медали на Световните първенства по лека атлетика.
През последните 40 години феновете станаха свидетели на много изненадващи обрати, довели до сензационни триумфи на редица спортисти, които преди това не бяха слагани в сметките на специалистите.
Ето само някои от многото примери.
Мариан Дикерсън – маратон, жени (1983 г., Хелзинки)
Преди да се спечели Световното първенство в Хелзинки през 1983 г., американката Мариан Дикерсън е участва само в две състезания на тази дистанция.
Преди това тя нямаше класиране по-добро от трето място в нито едно от предишните си състезания. И двата маратона, на които участва Дикерсън, бяха проведени в САЩ. Всъщност всичките ѝ състезания до този момент от кариерата ѝ се проведоха на американска земя.
Но самата Дикерсън показа такава увереност в Хелзинки, сякаш преди това е участвала на много Световни първенства извън САЩ. В крайна сметка американката достигна до сензационен медал на шампионата във финландската столица. От самия старт на първенството Дикерсън беше част от водещата група.
Въпреки че норвежката легенда Грете Ваиц в крайна сметка направи пробив и поведе, американката се справи по-добре от останалите и успя да грабне среброто. Дикерсън записа и най-добрия резултат в кариерата си на маратона – 2:31:09. Това остана единственото участие на американката на Световно първенство. Но само какво представяне от нейна страна при дебютния ѝ старт на шампионат извън САЩ!
Щафета на Великобритания – 4 x 400 м., мъже (1991, Токио)
Вечерта преди финала треньорът на тима подреди реда на своите състезатели. Щафетата на Великобритания трябваше да стартира в състав: Дерек Редмънд, Крис Акабуси, Джон Реджис и Роджър Блек.
На сутринта преди състезанието обаче, редът на подреждане беше променен. Акабуси и Блек, които бяха стари приятели, искаха да надхитрят щафетата на САЩ. Американците бяха олимпийски шампиони и защитаваха световната си титла на финала в Токио.
Новият план на британците беше да постави Блек, който бе сребърен медалист от предишното първенство, зад Антонио Петигрю. Това трябваше да се случи в първия етап на щафетата. Целта бе ясна – да изненада тима на САЩ и по този начин британците да натрупат преднина в състезанието.
Американският квартет, който имаше амбицията да постави световен рекорд в Токио, нямаше и представа какво са намислили островитяните. Състезателите на САЩ разбраха в последния момент за промените, настъпили в реда на подреждането на противниковия отбор.
Междувременно Блек осигури преднина на своя тим при първото предаване на щафетата на Редмънд. Въпреки че британецът беше задминат от Куинси Уотс, който щеше да спечели олимпийската титла година по-късно, той направи достатъчно, за да предостави на специалиста на 200 метра Реджис добра позиция в битката му с Дани Евърет до финалната смяна.
Американският бегач имаше достоен съперник, с когото се надпреварваше в последния етап. Това бе британският специалист на 400 метра с препятствия Акабуси. Двамата започнаха битката за 1-ото място, като разликата между тях бе минимална.
Акабуси изчака до последния завой, преди да започне атаката си и пресече първи финалната линия с аванс от 0.04 с. Резултатът на британеца бе и европейски рекорд от 2:57.53 м. Блек по-късно си спомня, че това е бил най-щастливият момент в неговата кариера.
Сали Барсосио – 10 000 м., жени (1993 г., Щутгарт)
Имаше много изненадващи неща около представянето на Сали Барсосио. Състезателката постигна нещо невероятно на финала на 10 000 м. на Световното първенство през 1993 г. в Щутгарт.
Нейният стил на бягане беше едно от тях. Другото беше нейната възраст. Тя бе само на 15 години по това време. През този период състезанията на 10 000 м. преминаваха в отделни кръгове. Атлетите трябваше да участват в квалификационни серии два дни преди самия финал в Щутгарт.
Неопитността на младата кенийка се прояви на самото състезание. Но нямаше съмнение в способностите, които имаше, както и в талант ѝ. Барсосио беше една от малкото бегачки, които успяха да се справят с китайското дуо Уанг Джунксиа и Жонг Хуанди.
Неортодоксалният стил на тичане и хаотични движения на кенийката шокираха конкуренцията ѝ. Движенията на Барсосио бяха толкова неочаквани, че Елана Майер излезе от пистата, тъй като беше ударена няколко пъти от шпайковете на девойката.
Кенийката получи жълт картон по време на състезанието, но спечели бронз с време от 31:15.38. Тя беше дисквалифицирана малко след състезанието, но нейният медал бе признат след обжалване от страна на африканския отбор.
Четири години по-късно, все още тийнейджърка, Барсосио спечели световната титла на 10 000 метра в Атина.
Мариус Корбет – хвърляне на копие, мъже (1997, Атина)
21-годишният южноафриканец е син на фермер и бивш провинциален ръгбист от ЮАР. Корбет спечели световната титла до 20 г. през 1994-а, но кариерата му бе прекъсната за известно време заради травма.
Южноафриканецът започна сезона преди Световното първенство в Атина с личен рекорд от 82.76 м. и 83.90 м. във вътрешни състезания. Все пак Корбет не можа да триумфира в нито един шампионат извън своята родна ЮАР. Въпреки това той стигна до финала на Световното първенство в Атина, след като се класира на 10-ото място в квалификациите.
Във финала опитът на Корбет от първия кръг бе 76.58 м. и не даваше надежди за нещо повече. Състезателят от ЮАР постигна нещо неочаквано във второто си хвърляне. Корбет записа нов африкански рекорд от 88.40 м., който го изстреля на първо място. Това остана най-добрият опит на до този момент във финала.
Южноафриканецът не спря дотук, като записа още едно отлично хвърляне от 87.40 м. Неговото постижение бе напълно достатъчно за златния медал. Световната титла на Корбет беше първата за страната му, откакто се завърна в международни състезания през 1992 г. след забраната, наложена заради политиката на апартейд.
Ким Колинс – 100 м., мъже (2003 г., Париж)
Имаше много спекулации преди 100-метровото бягане при мъжете във френската столица за това кой ще спечели златото. Може ли олимпийският шампион Морис Грийн от Съединените щати да триумфира с четвърта титла? Или неговият сънародник Тим Монтгомъри щеше да надделее в спора за 1-ото място? Възможно ли е и двамата да бъдат победени от европейския шампион Дуейн Чембърс?
Нито една от тези възможности не се случи. Грийн не успя дори да премине полуфиналите в тази дисциплина. От друга страна Монтгомъри бе световен рекордьор, но завърши пети в крайното класиране.
Чеймбърс стигна до 4-ата позиция, като бе победен в битката за бронза от своя британски съотборник Дарън Кембъл. Последният записа време от 10.08 с. А на второто място се намери Даръл Браун от Тринидад от Тобаго, който бе едва на 18 години и стана най-младият световен медалист в дисциплината.
Изненадите не спират дотук, след като златото бе спечелено от изненадващо име – Ким Колинс от Сейнт Китс и Невис. Състезателят от Централна Америка започна в първата лента и завърши с време от 10.07 м.
Екзотичната държава издаде през 2002 г. два комплекта колекционерски пощенски марки, за да отбележи победата на своя спринтьор на Игрите на Британската общност. Атлетът стана първият световен шампион, а в страната му 25 август се отбелязва като Ден на Ким Колинс.
Франция – 4 х 100 м., жени (2003 г., Париж)
Отборът на Съединените щати бе големият фаворит в това състезание. Американците бяха амбицирани да изтрият спомена от дисквалификацията си на Световното първенство в Едмънтън, Канада. Янките имаха за цел да спечелят четвъртата титла в своята история.
Но френският квартет, съставен от Патриша Жирар, световната шампионка на закрито на 200 метра Мюриел Хъртис, Силвиан Феликс и Кристин Арон, европейска рекордьорка с 10.73 с. Домакините показаха изключителна борбеност в състезанието и вдъхновиха публиката на стадиона „Стад дьо Франс“.
Напрежението на финала достигна връхната си точка, когато Арон тръгна пое щафетата в последния си етап на три метра зад спортистката, която стигна до индивидуална златна титла на 100 метра в Париж, Тори Едуардс, и я победи, за да взриви парижкия стадион.
Френският тим завърши с национален рекорд от 41.78 с. Отборът на САЩ бе в състав: Анджела Уилямс, Крист Гейнс, Ингер Милър и Едуардс. Последната спечели сребро с резултат от 41.83, а щафетата на Русия завърши на 3-ото място с време от 42.66.
Юрий Кримаренко – скок на височина, мъже (2005, Хелзинки)
На шампионът във финландската столица се случиха немалко изненади. Световното първенство в Хелзинки стана арена на вълнуващи битки, като на него феновете станаха свидетели на някои сензационни медалисти. Определено триумфът на Юрий Кримаренко в скока на височина през 2005 г. беше може би най-неочакваният.
Малцина дори бяха чували за украинеца преди Световното първенство в Хелзинки. Въпреки че постави личен рекорд с постижение от 2.33 м. по-рано през сезона, той имаше и някои доста противоречиви резултати, като третото му място на националния шампионат на закрито на страната му и третото на Европейското първенство до 23 г.
На Световното първенство премина през квалификационния кръг, класирайки се на 11-о място. Така че до самия финал малцина очакваха много от 22-годишния състезател. Но тъй като няколко от фаворитите за медали се представиха според очакванията на първенството, Кримаренко се възползва от невероятната възможност. Той беше един от осемте мъже, които преодоляха 2.29 м. на финала, но единствен успя да запише постижение от 2.32 м.
Това беше напълно достатъчно за спечелване на злато. Той продължи да се състезава още дълги години, но не достигна до финалите на нито едно от шестте световни първенства, в които участва след 2005 г.
Дани Стивънс – хвърляне на диск, жени (2009, Берлин)
След като спечели два бронзови медала и един сребърен от Световни първенства, Николета Грасу изглеждаше готова най-накрая да спечели злато в тази дисциплина на състезанието в германската столица.
Румънката стартира втори кръг с опит от 65.20 м., което беше най-доброто постижение по време на половината надпревара.
Но 21-годишната австралийка Дани Стивънс, класирана 14-та в света преди Световното първенство, имаше амбицията да постигне нещо неочаквано. Тя записа най-добрият си опит в своята кариера. Стивънс успя да регистрира резултат от 64.76 м. в четвъртото хвърляне, за да стигне до 2-ото място във временното класиране.
Но битката на финала още не бе свършила. В следващия опит Стивънс увеличи дистанцията, успявайки да стигне до личен резултат от 65.44 м., като по този начин измести Грасу.
Ярелис Бариос от Куба, която беше на второ място в продължение на няколко хвърляния, също подобри своето постижение. Състезателката от Централна Америка записа резултат от 65.31 м. във финалния кръг, за да измести Грасу. В крайна сметка румънката трябваше да се задоволи с изненадващия за нея бронз.
Всички бяха шокирани от постижението на изгряващата австралийска звезда Стивънс. Състезателката бе световна шампионка до 18 г., медалист от първенството до 20 г., а стигна и до титла при жените. Всичко това бе направено в рамките само на 4 сезона.
Джехуе Гордън – 400 м. с препятствия, мъже (2013 г., Москва)
Ако някога има пример за спортист, който е успял да постигне съвършенство в най-важното време от сезона, това е той. Състезателят на 400 метра с препятствия Джеху Гордън от Тринидад и Тобаго показа своите несъмнени способности, класирайки се на 4-ото място на Световното първенство през 2009 г. на 17-годишна възраст, като спечели и световната титла до 20 г., а през 2010 г. завърши на 6-ата позиция на Олимпийските игри през 2012 г.
Всичко това бе постигнато на доста крехка възраст. По това време Гордън нямаше навършени 21 години. Кампанията му преди първенството в Москва започна стабилно, но между май и средата на юли той беше победен във всичките си състезания извън родната си страна. Атлетът също така не успя да слезе под заветната цел от 49 с. в дисциплината, като го направи едва в последното състезание преди Световното първенство, спечелвайки участието си в Монако с резултат от 48 с.
Когато пристигна на шампионата в Москва, Гордън беше във върхова форма. Той спечели квалификациите преди финала, завоювайки златния медал в дисциплината с преднина от само 0.01 с., а 1-ото място бе завоювано с рекорд от 47.69 с. Това е и най-доброто постижение за спортиста в неговата кариера.
Фенг Лин – хвърляне на диск, жени (2022 г., Орегон)
Когато спортист участва само на едно състезание преди голям турнир, е трудно да се преценят неговите действителни възможности.
Но на Световното първенство през 2022 г. в Орегон китайката Фън Бин показа, че личният рекорд от 66.00 м. в началото на сезона, постигнат на единствения ѝ голям старт за годината преди надпреварата в САЩ, не е случайност.
Нейният опит в самото начало на състезанието от 69.12 м. веднага даде своето отражение върху представянето на фаворита преди събитието и олимпийска шампионка Валари Алман. Фаворитката в това Световно първенство бе подложена на натиск и от останалите участнички във финала.
Четирикратната световна шампионка Сандра Перкович записа резултат от 68.45 м. във втория кръг, с което допълнително усложни положението на Алман.
Китайката Фенг, междувременно, не подобри постижението от първия си опит, но имаше възможността да следи съперничеството между останалите две претендентки. И Перкович, и Алман се опитваха безуспешно да изместят лидерката във временното класиране.
Други изненадващи победители на Световните първенства
Една година, след като започна да се състезава в дисциплината скок на височина, бившият баскетболист Доналд Томас спечели златото на Световното първенство през 2007-а в Осака.
Бай Сюе бе само на 20 години, когато взе участие на първия си и единствен шампионат за жени. Китайката изпревари най-добрите бегачи на дълги разстояния, за да спечели маратона в Берлин.
Триумфът на Йохан Блейк на 100 метра на Световното първенство през 2011 г. в Тегу не беше толкова изненадващ, колкото обстоятелствата около него. Легендата в спринта Юсейн Болт, който бе големият фаворит за титлата, беше дисквалифициран заради фалстарт. Сънародникът му Йохан Блейк направи всичко възможно, за да спечели титлата за Ямайка на този шампионат.
Малцина слагаха французина Пиер-Амброаз Босе сред претендентите за медал на Световното първенство през 2017 г. Неговото върхово постижение преди шампионата бе 4-ото място и трябваше да минава през ситото на квалификациите, за да участва на финала в състезанието. Но Пиер-Амброаз Босе спечели изненадващ златен медал на Световното първенство през 2017 г., записвайки най-доброто постижение в кариерата си.
Джейк Уайтман е другата сензация, която опроверга предварителните прогнози на специалистите. Преди Световното първенство в САЩ през 2022 г. всички погледи бяха насочени към фаворита Якоб Ингебригтсен. Едва ли някой е слагал Джейк Уайтман в сметките дори за медал. Но британецът успя да спечели 1-ото място, постигайки личен рекорд от 3:29.23 м.